Истории без смисъл... Без начало и без край, без посока... Това пиша аз. 
Никога не съм претендирала за особена художествена стойност на "произведенията" си. Обикновено описвам различни неща, които съм почувствала или видяла. Разни лични неща. :) И аз не знам защо се захванах да ги публикувам, защото принципно мразя да оставям хората да се докосват до вътрешния ми свят. А може би това се е променило. :) 
От няколко месеца насам спрях да пиша. Свързано е със смъртта на мой много близък човек. Така че следващите неща, които ще публикувам, са старички. Просто не съм имала време (пък и нямах достъп до интернет известен период), за да ги напиша тук. Не че са кой знае колко интересни, но за мен са си нещо много скъпо. И ако за миг някой успее да усети, каквото съм почувствала аз, значи все пак усилията ми не са били напразни.
P.S Много от "писанията" ми започват с цитат от песен или пък заглавието е заимствано от някоя (справка –> тази). Просто в главата ми непрекъснато звучи музика (звучи малко откачено, май) и тя ме вдъхновява да пиша. Създава ми един вид настроение :)) Поздрави и приятен ден/утро/вечер/нощ!